Снимка/източник: Информационна агенция News24-bg.com / Румен Радев

Много ми се иска да имаме читав президент. Солиден, авторитетен, харесван и от хората, негласували за него. Човек, поставил себе си над партиите и интригите, над сблъсъците и скандалите, над страстите и негативизма. Личност, задаваща висок тон на политическо общуване, свързано със стратегическите решения за държавата и концепцията за нейното развитие в годините напред. Институция, поставила се в услуга на обществото и изискваща най-доброто от останалите институции, а не обричаща ги на дистанциране и непрестанно критикарство.

Много ми се иска да имаме и читава президентша. Жена, която да е наясно, че в българските закони и политически протокол понятието „първа дама“ не съществува. Дама, която да не се изживява като силовак от годините на прехода, неспиращ на полицейски сигнал или пък каращ в насрещното, за да си натовари новите тоалетчета от скъп софийски бутик. Личност, която е наясно с отговорността на ролята си и не бърза да я осребри, неясно как и по какви правила, със заплатка, кабинетче, секретарки и служебна лимузина на НСО. Съпруга, която допълва образа на президента, а не разпъжда от екипа му всеки с повече от една мозъчна гънка (която се оказва само следа от фуражка като в добрия стар виц).

Да, ама не.

Емоцията, желанието за „нещо ново“ и съчетанието им с един неприложим чалга референдум решиха друго. Това е демокрацията и хората демократично избраха Радев, че и Радева.

Поради което и моите романтични искания от първите два абзаца на този текст ще си останат само искания и надежди. Поне още три години, дано не са и повече. Защото това, което имаме като президент, че и това, което имаме като президентша, продължава да причинява непрестанни вълни от шок и ужас с всяко свое поредно появяване и свързаните с това непрестанни злобни провокации. Към всички.

„Остават ви две седмици.“ Това е, че и продължава да бъде отношението на Румен Радев към българския парламент. Изпусна си нервите, усети, че е нежелан и неприет в тази зала, след което повече кракът му не стъпи там. На българския президент, забележете. В парламентарна република, забележете. Там, където се коват законите за всички обещания на Радев, забележете. Защото той може и да е забравил, но ние помним кампанията му. „Ще работя за“… Е, работи ли? Харесва ли ви как и колко работи? За слабите, за бедните, за охраната на границата, за превъоръжаването, за икономическия растеж? „Ще работя за“… Работи, та му пукат ушите. Ама друг път.
„Да видим кои са политиците с офшорки.“ Ами хайде де, да видим. Защото аз се сещам само за един – обвиняемата за пране на пари Елена Йончева, която Румен Радев, незнайно защо, изхвърли от своя екип само две седмици след като беше встъпил в длъжност и веднага след първото си посещение в Брюксел. Какво мислите по този въпрос, г-н Радев? Одобрявате ли съдружието на Елена Йончева, водач на листата на Вашата БКП/БСП, с Цветан Василев, г-н Радев? Защо уволнихте от екипа си шефа на пресцентъра Ви, Елена Йончева, г-н Радев? Какво Ви беше заявено относно нейната персона в Брюксел, г-н Радев, и считате ли, че е редно Вашата любима БКП/БСП да изпрати такъв човек за евродепутат?

„Равноотдалечен съм от всички партии.“ Ама Вие сериозно ли, г-н Радев? Нима забравихте, че бившият шеф на пресцентъра Ви, Елена Йончева, е водач на листата на БКП/БСП? Нима забравихте, че шефът на Вашия стратегически съвет, назначен с Ваш указ – Иво Христов, е четвърти в листата на БКП/БСП? Ако сте равноотдалечен от всички партии, колко хора от Вашия екип са кандидати в която и да било друга листа и как може изобщо да правите хората на глупаци с подобно нагло и нелепо твърдение, след като водещ кандидат на БКП/БСП продължава да е важна част от екипа Ви и след като имате двама души, тясно свързани с Вас, в листата на тази партия?

„Специално за завода на „Фолксваген“ аз поканих германския президент.“ Опитвам се да се сетя за по-нелепа лъжа и за по-загубеняшки начин за приписване на чужди заслуги, но не мога. Ако вие, уважаеми читатели, можете, то браво на вас. Първо, приписването на германския президент на специална визита, целяща лобизъм в полза на частна компания, е тежък политически гаф, издаващ свирепа аматьорщина. Второ, неглижирането на огромния труд, положен от Министерството на икономиката, Българската агенция по инвестиции, Автомобилния клъстер, екипа на вицепремиера Дончев, Националната компания „Индустриални зони“, общините София и Пловдив и още много, много експерти и управници, е огромна обида за всички тези институции и личности, които свършиха реалната и огромна работа, довела България до финала на състезанието за привличането на тази многомилиардна инвестиция. И трето, просташкото желание да се закичиш с чужди заслуги в навечерието на избори, осъзнавайки риска от провал на инвестицията заради изказванията ти, показва само едно: че си президент (под наем) на БКП/БСП, а не на България.
Ма то да бяхте само Вие, г-н Радев. С мед да Ви намажем.

Но не би. Президентшата също продължава да търси своето място под слънцето и непрестанно да напомня за себе си. За най-голямо наше съжаление. Последната ѝ изцепка, освен нелепите ѝ пиар умения и абсурдните ѝ комуникационни способности, ни я разкри и в нова светлина: на расистка. И заличаването на „афроамериканката“ (в Германия живеят германци, а не американци, алооо) от оригиналната ѝ публикация само направи нещата още по-абсурдни. Защото нашата президентша има проблем с чернокожите хора, уважаеми сънародници. И изтъква наличието на тъмен цвят на кожата като нещо, заслужаващо специално отношение и внимание, уважаеми сънародници. Тоест нашата президентша е (и) расистка, уважаеми сънародници. Честито на печелившите, а на останалите – успех в следващите тиражи.
А много ми се искаше да имаме читави и авторитетни президент и президентша, скъпи читатели. Но не. Имаме си клакьори, пригласящи на БКП/БСП, които са в състояние да скапят отношенията ни с най-важния ни икономически партньор, Германия, само и само да попречат на добрите новини. Защото сме в кампания. И това няма да помогне на любимата им партия.

От която били равноотдалечени, разбираш ли.

А казват, че групата на „Наглите“ вече не съществувала.

Ами не, наглите са налице. Даже им знам и адреса. „Дондуков“ 2, сградата на президентството. / Георги Харизанов 

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук